公立医院领导管理办法将出台 医院院长开始职业化
| Люксембургски език L?tzebuergesch | |
| /[?l?ts?bu??j??]/ | |
| Страна | Люксембург, Белгия |
|---|---|
| Регион | Западна Европа |
| Говорещи | 300 000 |
| Писменост | латиница |
| Систематизация по Етнолог | |
 Индоевропейски ГерманскиЗападногерманскиГорногерманскиЗападни среднонемскиМозелфранконски Люксембургски | |
| Официално положение | |
| Официален в |  Люксембург |
| Малцинствен в |  Белгия |
| Регулатор | Постоянен съвет по люксембургски език |
| Кодове | |
| ISO 639-1 | lb |
| ISO 639-2 | ltz |
| ISO 639-3 | ltz |
| Люксембургски език в Общомедия | |
Люксембургският език (L?tzebuergesch) е източнофранконски вариант на немския език, говорен от около 300 000 души в Люксембург и Белгия. От 1984 г. е кодифициран като официален език в Люксембург.
Класификация
[редактиране | редактиране на кода]Отнася се към Индоевропейското езиково семейство, Германска езикова група.
Съществуват различни диалектни форми на люксембургския: Areler, Eechternoocher, Kli?rrwer, Miseler, Veiner, Weelzer и др.
История
[редактиране | редактиране на кода]За люксембургците диалектът е силен национален символ. Развитието му е неразривно свързано с историята на Люксембург, макар че националното съзнание се е оформило едва през 20 век.
Например опитите за налагане на високонемската форма като основна по време на Втората световна война от една страна е засилило издигането на люксембургския до нов национален символ, а от друга това е довело до повишената употреба на основно френски заемки.
С цел съхраняване на люксембургската идентичност, правителството и медиите все повече спомагат за налагането на люксембургския и поощряват използването му.
Граматика
[редактиране | редактиране на кода]Съществителни и местоимения.
Граматическият род в люксембургския се изразява с определителния член den/de(d'), показателни и притежателни местоимения, например m?in (бг. мой), d?sen (бг. тези), keen (бг. никакъв) и допълнения.
Падежи
В люксембургския език има 3 падежа: винителен (който поема функцията и на именителния падеж), дателен и (само в определени случаи) родителен. От именителния падеж са останали само някои номинални фрази.
Тъй като родителният падеж не е оформен, притежателните отношения се образуват с дателен падеж (както в английски periphrastic genitive и в немски Genitivumschreibung). Изключение са отделни изрази като:
- Ufanks der Woch (бг.: началото на семицата)
- Enn des Mounts (dt.: краят на месеца)
Число на съществителните имена
В единствено число съшествителните имена не са маркирани, а в множествено число те получават различни окончания. В множествено число не се прави разлика между половете.
Лични местоимения в именителен, винителен и дателен падеж
1л. Ед.ч. ech, mech, mir – аз, мен, на мен
2л. Ед.ч. du, dech, dir – ти, теб, на теб
3л. Ед.ч. м.род hien (en), hien (en), him (em) – той, него, на него
3л. Ед.ч. ж.род si (se), si (se), hir (er) – тя, нея, на нея
3л. Ед.ч. ср.род hatt (et) hatt (et) him (em) – то, него, на него
1л. Мн.ч. mir (mer), ?is/eis, ?is/eis — ние, нас, на нас
2л. Мн.ч. dir (der), iech, iech – вие, вас, на вас
3л. Мн.ч. si (se), si (se), hinnen (en) – те, тях, на тях
Учтивата форма се образува подобно на френския език от второ лице мн.ч.